Евтаназията - тънката червена линия на (съ)страданието

"Докторе, земи му удари една инжекция да се не мъчи. Одърте, не вижда, зе май и да не чува, много мирише и зе да се изпуска вътре."

"От мъничка я гледаме, виждаме, че се мъчи, но не можем да се разделим с нея -16 години сме заедно!"

Два свята. Два мирогледа. Няколко съдби и много чувства. А по средата, на границата, стоя аз – ветеринарния лекар. На тънката червена линия между морала и състраданието.

Да реша да бъде или да не бъде. Да преценя мога ли да облекча страданието, до колко ще премахна страха и болката от очите на пациента.

На ветеринарните лекари това ни е позволено от Човешкия закон. Тънка червена линия. Да бъде или да не бъде. Да оставим ли всичко в ръцете на Бог или да дарим състрадание. Не е лесно, дори когато знаеш и усещаш, че си прав и правиш добро. Но го правиш. Защото трябва. Защото така на света има малко по-малко страдание.