Въпреки че повечето котешки инфекциозни заболявания засягат само котки, някои от тях могат да се предават от котки на хора. Болестите, които могат да се предават от животни на хора, се наричат зоонозни болести. В тази статия ще ви запознаем с най-често срещаните зоонозни заболявания, които могат да бъдат пренасяни от котки, и прости предпазни мерки, които можете да предприемете, за да намалите риска от заразяване с тези заболявания. 

Вероятността средностатистически човек да се зарази със зооноза от котка е малка, но хората с незряла или отслабена имунна система са по-податливи на тези заболявания. Това включва деца, възрастни хора и хора с компррометиран имунитет.

Бактериални инфекции

Болест на котешкото одраскване се причинява от бактерия, наречена Bartonella henselae, която може да се пренася в слюнката на заразени котки и в телата на котешки бълхи. Както подсказва името, тази бактериална инфекция обикновено се предава от котка на човек чрез драскотини, въпреки че може да се предаде и чрез рани от ухапване и когато котка облизва отворените рани на човек. Сред котките тази бактерия най-често се предава чрез ухапвания от заразени котешки бълхи и може да бъде открита и в изпражненията на тези бълхи, които могат да служат като източници на инфекция, ако бъдат изложени на отворена рана при котка или човек .

           

Хората с  обикновено развиват подуване и евентуално мехури на мястото на ухапване или драскотина. Лимфните възли в областта на раната могат да се подуят и да станат болезнени, а засегнатите лица могат да получат треска, главоболие, болки в мускулите и ставите, умора и намален апетит. Здравите хора обикновено се възстановяват без трайни последици, но може да отнеме няколко месеца, докато болестта изчезне напълно. Хората с компрометирана имунна система могат да страдат от по-тежки последици. Приблизително 40 процента от котките са заразени с Bartonella henselae, но повечето не показват признаци на заболяване. Избягване на драскотини и ухапвания (например, като не се позволява на децата да играят грубо с котки), измиването на ръцете след игра с котки, контролирането на бълхите и държането на котки на закрито намаляват риска от това заболяване.

Pasteurella multocida е бактерия, открита в устата на между 70 и 90 процента от котките и е открита в между 50 и 80 процента от ухапвания от котки при хора, които стават достатъчно сериозни, за да потърсят медицинска помощ. Котешки ухапвания, заразени с този организъм, могат да развият болка, подуване и зачервяване на мястото на раната в рамките на 24 до 48 часа. Раните от ухапване от котка, заразени с пастьорела, се лекуват успешно  в по-голямата част от случаите, но в редки случаи могат да възникнат по-сериозни усложнения, като разпространение на бактерии през кръвния поток и инфекция на сърдечните клапи.

Отравянето със салмонела, наричано още салмонелоза, се причинява от група бактерии, наречени Salmonella, и може да доведе до диария, треска и стомашна болка, започващи един до три дни след заразяването. Хората обикновено се заразяват със салмонелоза, като ядат замърсена храна, като недоварено пиле или яйца, но е възможно да се заразят от заразени котки, които могат да пренасят бактерии Salmonella и да ги предават в изпражненията си. Въпреки че салмонелозата обикновено преминава от само себе си, някои хора се нуждаят от медицинска помощ, за да се справят с тежката диария или ефектите от инфекцията върху органи, различни от храносмилателния тракт.
Салмонела се среща по-често при котки, които се хранят със сурово месо или диви птици и животни, така че собствениците могат да намалят риска от салмонелоза за себе си и своите котки, като държат котките на закрито и ги хранят с варена или преработена в търговската мрежа храна. Носенето на ръкавици при почистване на котешката тоалетна  и старателно измиване на ръцете след тази дейност.

Паразитни инфекции

                  

Бълхите са най-често срещаният външен паразит на котките и техните ухапвания могат да причинят сърбеж и възпаление както при хората, така и при котките. Бълхите могат също да служат като вектори за болеста на котешкото одраскване и други зоонозни заболявания. Котките, заразени с бълхи, могат да се заразят с тении от бълхи, погълнати по време на почистване. Въпреки че не е често срещано явление, хората също могат да се заразят с тении чрез неволно поглъщане на бълхи.

Крастата или инфекцията от крастни акари Sarcoptes scabiei е друг зоонозен външен паразит на кожата на котките. Въпреки че не са толкова чести, колкото заразяването с бълхи, тези акари могат да се предават от заразени котки на хора, където се забиват в кожата и причиняват сърбящи, повдигнати лезии. 

Някои котешки чревни паразити, включително кръгли червеи (Toxocara) и анкилостома (Ancylostoma), също могат да причинят заболяване при хората. Децата са особено изложени на риск поради по-голямата им вероятност от контакт с почвата, която е била замърсена с котешки изпражнения. Въпреки че повечето хора, заразени с котешки чревни паразити, не показват признаци на заболяване, някои хора може да се разболеят.

Visceral larva migrans, потенциално сериозно заболяване, което може да засегне различни органи, е резултат от консумацията на яйца на Toxocara (например, когато замърсени пръсти се поставят в устата). След това ларвите на Toxocara могат да мигрират към коремните органи, включително черния дроб, или към централната нервна система. Симптомите на мигриращи висцерални ларви могат да включват треска, умора, кашлица, хрипове и коремна болка. Ocular larva migrans е терминът, използван за състояние, при което ларвите на Toxocara мигрират към окото, причинявайки зрителни нарушения, необичайни движения на очите или болка и дискомфорт в очите.

Кожна ларва migrans, сърбящо кожно заболяване, се причинява от контакт с почва, замърсена с ларви на Ancylostoma. Тези ларви могат да проникнат и да мигрират под кожата, с последващо възпаление, сърбеж и болка и повдигнати червени линейни лезии в кожата, които следват миграцията на ларвата. Правилната хигиена, включително измиване на ръцете преди хранене, почистване на почвата от зеленчуци и намаляване на излагането на котешки изпражнения, може да предотврати инфекция. Антипаразитните лекарства за котенца и годишните фекални изследвания на възрастни котки могат да намалят замърсяването на околната среда и риска от инфекция при хора.

Гъбични инфекции

Трихофития (или дерматофитоза) е кожна инфекция, причинена от група гъбички. Заразените котки най-често идват от среди, където живеят голям брой животни. При котките трихофитият обикновено се проявява като сухи, сиви, люспести петна по кожата. При хората трихофитият често се появява като кръгла, червена, сърбяща лезия с пръстен от люспи около ръба. Лезиите могат да бъдат открити на различни места, включително скалпа, стъпалата (където се наричат „стъпало на атлета“), слабините или брадата. Трихофитията се предава чрез контакт с кожата или козината на заразено животно, директно или от заразена среда. Заразените котки непрекъснато изпускат гъбични спори от кожата и козината си. Тези спори, които остават способни да причинят инфекция в продължение на много месеци, са трудни за изкореняване от домакинството. Децата са особено изложени на риск от инфекция. За да намалите замърсяването на околната среда, ограничете заразените котки в една стая, докато не се освободят от инфекция, след което старателно почистете и дезинфекцирайте домакинството.

Протозойни инфекции

Протозойните са едноклетъчни организми. Трите най-често срещани протозойни заболявания при котките и хората са криптоспоридиоза, гиардиоза и токсоплазмоза.

Криптоспоридиозата може да причини диария, повръщане, треска, коремни спазми и дехидратация както при котки, така и при хора. Прекият или непряк контакт с изпражненията на котки, заразени с микроорганизми Cryptosporidium, може да доведе до предаване на това заболяване. Както при повечето други зоонозни заболявания, имунокомпрометираните индивиди са изложени на най-голям риск от инфекция. За да предотвратите разпространението на инфекцията, насрочете годишни фекални прегледи за вашите котки и лекувайте заразените котки според указанията на вашия ветеринарен лекар. Други превантивни мерки включват носене на ръкавици при работа със замърсен с изпражнения материал и измиване на ръцете след това.

Гиардиоза се причинява от инфекция с микроскопичния паразит Giardia. Много животински видове (включително котките) са податливи на инфекция с Giardia, която се предава с изпражненията и обикновено се разпространява върху други животни и хора чрез замърсени водни източници, повърхности или в сурови хранителни продукти. Симптомите на инфекция с Giardia включват диария, метеоризъм, коремни спазми, гадене и дехидратация.Важно е да се разбере, че по-голямата част от случаите на гиардиоза при хората не се появяват в резултат на инфекция от котки, а по-скоро при поглъщане на вода или храна, замърсена от селскостопански животни или диви животни.

Токсоплазмозата се причинява от паразитната протозоа Toxoplasma gondii. Хората с отслабена имунна система и бебета, чиито майки са заразени по време на бременност, могат да развият тежко заболяване от този паразит. Повечето хора, заразени с токсоплазма, обаче не показват явни признаци на заболяване.

Котките могат да се заразят с токсоплазма, като ядат заразени гризачи, птици или нещо, заразено с изпражнения от друго заразено животно. Заразената котка може да изхвърли паразита в изпражненията си до две седмици. След като се отдели в изпражненията, паразитът трябва да узрее от един до пет дни, преди да стане способен да причини инфекция. Въпреки това, той може да се задържи в околната среда в продължение на много месеци и да продължи да замърсява почвата, водата, градините, пясъчниците или всяко място, където заразена котка e отделила изпражнения. Въпреки че бременните жени или имуносупресираните индивиди често се съветват да премахнат котките от домакинството, за да намалят риска от токсоплазмоза, директният контакт с котки е много малко вероятно да разпространи инфекцията с този организъм.

Котките могат да предават токсоплазма на хората чрез изпражненията си, но хората най-често се заразяват при консумация на недостатъчно обработено или сурово месо или чрез неволно консумиране на замърсена почва върху немити или недостатъчно обработени зеленчуци. Симптомите на токсоплазмозата включват грипоподобни мускулни болки и треска и главоболие. В редки случаи могат да се наблюдават по-напреднали симптоми като объркване, гърчове, повръщане или диария.

Основната хигиена може да предотврати разпространението на токсоплазма от котки към хора. Носете ръкавици, когато боравите с потенциално замърсен материал (например при градинарство) и не забравяйте да измиете ръцете си след това. Покрийте детските пясъчници, когато не се използват, за да предотвратите дефекация на скитащи котки в тях.

Вирусни инфекции

Бесът е вирусно заболяване, което се разпространява чрез ухапване от заразено животно. Въпреки че повечето вируси заразяват само техния естествен вид гостоприемник, бесът е важно изключение. Котките са силно податливи на бяс, който атакува централната нервна система, причинявайки различни признаци. Бясът почти винаги е фатален. При хората инфекциите с бяс обикновено се появяват, когато заразено животно ухапе човек. За да се защити човешкото здраве, ваксинацията срещу бяс на котки се изисква от закона в много държави, включително и България. Ваксината за бяс е задалжителна, освен при пътуване, и ако котката живее навън и може да има контакт с диви животни .