Йоркширски Териер

,

Йоркширски териер е порода дребни кучета, носеща името на графство Йоркшър в Англия. Породата е създадена в средата на 19 век от миньори нуждаещи се от кучетата, които да ловят плъхове. В днешно време йоркитата са доста далеч от лова на плъхове, но все още показват териерския си характер било и само по време на игра. По характер животните са енергични, жизнерадостни, любвеобилни и същевременно уравновесени, с чувство за собственост и често пазят стопаните си. В същото време са склонни на претенции относно храната с която се хранят, затова ние препоръчваме да се избягва честата смяна на диетата.

Една от отличаващите характеристики на йоркширския териер е неговата козина. Тя е умерено дълга, права, лъскава, изглеждаща като фина коприна. Цветът по гърба е стоманеносив, а на главата с богат златен цвят. Козината по гърдите е обилна, светложълто-кафява на цвят, по-тъмна в корените, по-светла в краищата. Йоркширският териер няма подкосъм и не сменя козината си често, както другите дългокосмести породи. Козината расте през целия му живот. Да не забравим, че тя е и хипоалергична, което е добре за стопани с алергии. За да се поддържа тази изящна козина са необходими специализирана козметика, чести посещения при грумъри и специализирани дерматологични прегледи когато се наложи. За разлика от другите породи тук се препоръчва честото къпане, средно веднъж на 10 дни. Също така някои стопани обичат да връзват плитки на животните си по естетически причини, но не знаят че това може да доведе до образуването на отоци по главата от опъването на козината. 

Има и заболявания към които йоркширите са изложени на висок риск през живота си. С подходяща осведоменост можете да предотвратите опасностите за здравето на вашето йорки. Вашето познаване на тези проблеми също помага за ранна диагностика и бързо лечение.

Хипогликемия

Ненормално ниско ниво на кръвна захар е често срещан здравословен проблем при йоркита и останалите дребни породи. Йоркширските териери са изложени на повишен риск от хипогликемия през първите пет месеца от раждането си. Възрастните също могат да имат този проблем, особено когато имат чернодробно заболяване или са бременни. Йорките с хипогликемия са предразположени към чести ниски енергийни нива, слабост, сънливост и припадък. Някои от симптомите включват: сънливост, припадъци, объркано поведение, депресия, слабост, тремори.

Можете да втриете мед или захарен сироп върху венците на вашето куче като краткосрочно лечение. Много кучета изискват задълбочено медицинско изследване и дългосрочни промени в диетата. Храненето с високо протеинова храна на няколко часа също помага.

Болест на Legg-Perthes

Считано е за един от генетичните здравословни проблеми при йоркито. Болестта на Legg-Calve-Perthes е ортопедично разстройство, което може да се появи при кучета и хора. Това вродено заболяване причинява дегенерация на тазобедрената става при млади кучета, предимно малки породи. Животните, засегнати от болестта на Legg-Calve-Perthes, в крайна сметка ще се нуждаят от хирургично лечение, за да запазят използването на засегнатия крайник. Болестта на Legg-Calve-Perthes е дегенеративно заболяване на тазобедрената става, което започва с недостатъчно кръвоснабдяване на главата на бедрената кост. Без необходимото кръвоснабдяване костните тъкани започват да се разпадат, оставяйки главата на бедрената кост деформирана.

Признаци на болестта на Legg-Calve-Perthes при кучета:

  • Куцота или накуцване, които постепенно се влошават
  • Скованост в единия или двата задни крайника
  • Лизане или дъвчене на кожата над областта на бедрата
  • Мускулна атрофия в засегнатия крайник
  • Летаргия, тревожност или агресивно поведение (поради болка)
  • Болка при манипулация на тазобедрената става

Типичното начало на признаците е между пет и осем месеца. Подобни признаци могат да се появят при кучета с други ортопедични състояния. Ветеринарния лекар ще постави диагноза въз основа на анамнеза, преглед и рентгенови снимки.

Портосистемният шънт (PSS)

Представлява аномалия в развитието на кръвоносните съдове на черния дроб. Интра (вътре) и екстрахепатални (извън черния дроб) по локализация, единични и множествени, вродени и придобити. От заобикалянето на черния дроб, токсичните вещества най-вече от протеиновия метаболизъм и бактерии засягат централната нервна система, което се проявява с тежки неврологични признаци. Клинично те се изявява с припадъци, липса на апетит, диария, повръщане, повишена жажда и много често пикочни камъни (амониев урат) и кристи в пикочния мехур. Специфичните симптоми включват епизоди на хиперактивност, кръгови движения, дисориентация, временна слепота, слабост, слюноотделяне, хиперчувствителност, които могат да бъдат дори последвани  от депресия и кома. Тъй като доста заболявания имат подобни признаци е важно да се направят доста допълнителни изследвания за да се постави диагноза. 

Кучетата с портосистемни шънтове обикновено се стабилизират със специални диети и лекарства, които се опитват да намалят количеството токсини, които се произвеждат. При тежко болни, може да се налага да се включват интравенозни течности за стабилизиране на кръвната захар и лекарства за спиране на припадъците.

Кучетата с един шънт, особено този, който е извън черния дроб, имат добра прогноза, ако се извърши хирургична корекция. За съжаление при пациенти с множествен шънт прогнозата, често може да бъде и неблагоприятна. Повече от половината от кучетата, лекувани по медицински начин, са евтаназирани в рамките на десет месеца след поставяне на диагнозата поради неконтролируеми неврологични признаци като припадъци, поведенчески промени или прогресиращо увреждане на черния дроб.

Кожни алергии

Точно като хората, кучетата могат да покажат алергични симптоми, когато имунната им система започне да разпознава всеки ден, определени субстанции или алергени, като опасни. Макар тези алергени да са обикновени в повечето случаи и са безвредни за повечето животни, куче с алергии ще има силна реакция към тях. Алергените може да предизвикат реакция когато се вдишат, погълнати или са в директен контакт с кожата на кучето. Когато тялото му се опитва да се освободи от тези субстанции може да се появят разнообразни симптоми от страна на кожата, храносмилателната и дихателната система.

Някои от основните симптоми при алергии са:

  • Сърбеж, зачервяване, влажни или сухи екземи по кожата.
  • Зачервени очи.
  • Сърбеж и инфекции на ушите.
  • Кихане, повръщане, диария.
  • Подутина на лапите.
  • Постоянно облизване.

Хранителните алергии представляват около 10% от всички алергии наблюдавани при кучетата. Това е третата най-честно срещана причина за кожни проблеми след алегриите причинени от ухапвавния на бълхи и атопичният дерамтит. Като цяло тези алергии са виновни за около 20% от случаите на сърбеж и постоянно чесане при кучетата.

Дисплазия на ретината

Друг наследствен здравословен проблем при йорките е дисплазията на ретината, което води до проблеми със зрението. Основната причина е анормалното развитие на ретината, което причинява нередности във функционалността на очната ябълка. Обикновено развъдчиците изключват от разплот йоркширски териери с този проблем. Проблемът може да бъде открит със задълбочено изследване на очите. Ако ретината е частично засегната, кучето може да има по-малки слепи петна без сериозно нарушение на зрението. Въпреки това, при някои кучета причинява сериозни проблеми със зрението или дори слепота. За съжаление няма лечение. Трябва да обучите кучето си да се справя с проблема със зрението.

Прогресивна атрофия на ретината

Това е генетично заболяване, което може да доведе до  дегенерация на ретината (PRA) и проблеми със зрението, както и до слепота. Ако кученцето има PRA, то ще бъде забелязано след първите два месеца. Няма лечение, но кучето може да живее доста приличен живот, тъй като другите сетива се развиват по-пълно в случай на слепота. Повечето развъдници провеждат генетично изследване за това заболяване на кучетата преди да се извърши заплод за да се намали риска да се предаде на поколението. 

Панкреатит

За кучетата, острите и хронични заболявания на панкреаса не са необичайни. Все пак, има породи, които са по-податливи на появата на това заболяване, по-специално миниатюрни кучета като йоркширски териер.

Панкреатитът при кучета се отнася до възпаление на панкреаса, което може да бъде остро, или хронично. Ако не се лекува, това може да доведе до трайно увреждане на органите – дори до мозъчно увреждане. Панкреасът е важен орган. Той произвежда инсулин и ензими, които помагат на кучетата да усвояват храната си. При кучетата клиничното проявление на острия панкреатит варира между умерено до животозастрашаващо. Наблюдават се главно летаргия, слабеене, повръщане, дехидратация и болка в коремната област, изразяваща се в заемане на молеща се стойка – изпънати гръдни крайници, приведена глава и изправени тазови крайници. По-рядко се установяват треска, диария и иктерус. Във връзка с усложнения, настъпили поради панкреатита, могат да възникнат нервни признаци – панкреатична енцефалопатия.

Диагноза : добре е да се направят кръвни изследвания, има специфичен тест за панкреатит при кучета и ехография на коремни органи.

Понякога се налагат няколко дни терапия и спазване на специална диета. Състоянието е съпроводено със силен болков симптом и задължително се прилагат обезболяващи. Често се налага и вливане на течности.

Пателарна (колянна) луксация 

Пателарната луксация е ортопедично заболяване, при което колянната капачка излиза извън бедрената бразда при свиване на коляното. Тя е често срещано заболяване. Характерна е за всички породи кучета, но страдат най-често кучетата от дребни породи в голям брой от йоркшийрските териери. Възрастта на проява на клинични признаци е различна. Повечето животни започват да показват признаци още в ранна възраст, но появата на признаци и при зрелите кучета също е обичайна. Смята се, че най-честата причина за пателарната луксация е генетична. Симптомите са куцота с повдигане на засегнатия заден крайникизпъване на крака, последвано от нормално движение. При по-тежка изява на заболяването крайникът може продължително да е вдигнат във въздуха и да не се използва. Типичен признак на пателарна луксация е, когато кучето прескача на заден крак. Може да е напълно подвижен и да не го боли, но от време на време той прескача стъпка. Той може също да носи задния крак в продължение на няколко стъпки, преди да го постави отново.

Диагностицирането става след извършване на ортопедичен преглед и рентгенография. Препоръчваме за всички представители на породата дори да нямат симптоми – профилактичен преглед при ортопед поради голямата честота на разпоространение на заболяването.

Колапс на трахеята

Трахеален колапс представлява отслабване на трахеалната мембрана, омекотяване на хрущялните пръстени и деформация на самата трахея. Поради това кучето може да започне да кашля. Разграничават се първичния и вторичния колапс. Първичното се предава генетично и се появява при млади кучета. Вторичният се развива след заболявания на дихателната и кръвоносната система, претърпяни от животни.

Главният признак е кашлица, която се предизвиква лесно – при ядене, пиене на вода или при дърпане на нашийника. Отначало е лека. С напредването на заболяването става силна, понякога със секрет.  Влошава се при възбуда или натоварване. За да облекчи състоянието си животното започва да избягва натоварванията. Колапса на трахеята в тежките случаи води до задух и задъхване дори в спокойно състояние. Може да има данни за давене и гадене особено при ядене и пиене на вода. Колапса на трахеята в 30% от случаите се съпътства от парализа на ларингса – потенциално животозастрашаващо заболяване.

Диагностицира се след обстоен преглед и рентгенография. Зависимост от степеннта лечението може да е медикаментозно или хирургично.

 Хидроцефалия 

Хидроцефалията се появява, когато цереброспиналната течност (CSF) се натрупва в и около мозъка на кучето. Често се нарича „вода в мозъка“, тъй като това означава думата хидроцефалия. При кучета хидроцефалията се класифицира като вродена (първична) или придобита (вторична) и изисква спешно ветеринарна помощ.

Симптоми: подута глава , припадъци, летаргия, промени в поведението, проблеми с очите

Ако подозирате, че вашето куче има хидроцефалия, трябва да се извърши пълен физически преглед от ветеринарен лекар. Физическите и неврологичните симптоми могат да накарат вашия ветеринарен лекар да препоръча диагностично изследване. Може да се извърши ултразвук, в противен случай обикновено се препоръчва CT (компютерен томограф) или MRI (ядрено-магнитен резонанс). Лечението на хидроцефалията варира в зависимост от тежестта на заболяването.

Кучета с хидроцефалия или тези, които имат фамилна анамнеза за хидроцефалия, никога не трябва да се използват за разплод.

Умения

Публикувано на

28.02.2022

Изпращане на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.