Много от стоматологичните заболявания при кучетата са сходни с човешките. Бактериалните инфекции на тъкантта заобикаляща зъбите предизвиква възпаление на венците, връзките които фиксират зъбите и подлежащата кост. Ако тези състояноя не биват лекувани зъбите могат да бъдат “загубени”, заради разрушаването на околната тъкан. Това е главната причина за разклащане на зъбките на кучето.

Заболяванията на венците са причинени от натрупването на бактерии (плака) на границата между венеца и самият зъб. Частично това се получава заради липсата на добра орална хигиена. Други допринасящи фактори могат да бъдат породата, генетична предразположеност, възраст и диета. С нарастването на броя на бактериите в тази зона се натрупват и множество отпадни продукти (хидроген сулфит, амоняк, киселини, и т.н.), които увеждат тъканите. Собственият имунен отговор на кучето (възпалението) също допринася за тъканния разпад. Съществуват две основни заболявания причинени от възпалението на венеца: гингивит и парaдонтит.

Гингивитът представлява възпаление на венците, следствие на натрупаната бактериална плака. При него връзките и костта не са засегнати. Как изглжеда? Венецът променя цвета си от розов на тъмно червен, ръбовете му са подути и кърви при контакт. Лошият дъх е често срещан показател. Той може да бъде лекуван чрез медицинско почистване, но оставен нетретиран може да прогресира в паридонтит

Медицинското почистване се извършва докато животното е под анестезия. Прави се с уред, налечен скалер. С него плаката се почиства дълбоко, дори под самия венец. Заболяването може да се прояви отново, ако собственика не полага грижи за зъбната хигиена на своя любимец. Доста често рецидивира и заради генетични и породни особеностти (pH на слюнката). Ако не се повлиява от самото лечение трябва да бъдат взети предвид други подлежащи заболявания като например диабет.

При пaридонтитът увеждането на тъканите е по-сериозно и обхваща венците, връзките и костта. Той се развива след години натрупване на плака и зъбен камък. Това състояние е необратимо и води до загуба на зъби и в много тежки случаи може да доведе до фрактура (счупване) на челюстта. Пaридонтитът увеличава до 6 пъти риска от сърдечни заболавания като ендокардит (възпаление на вътрешността на сърцето). Дребните породи са предразположени, както и кучета които се хранят с мека храна. По-често са засегнати кътниците и зъбите на горната челюст.

Лечението отново се извършва чрез дълбоко медицинско почистване. Вашият ветеринарен лекар може да изисква рентгенови снимки на челюстите, за да може да пецени състоянитео на костта. Тук често се налага екстракция (изваждане) на засегнатите зъби. Екстракцията позволява на тъканите да зарастнат и да се възстановят, а кучетата се хранят отлично и без зъби.

 

 

 

 

Някои породи, особено дребни като Малтезер са предразположени към задържането за зъби. Това ознавачава, че млечните зъби не падат с появата на постоянните, възпрепятстват нормалното им развитие и изкривяват захапката.

 

 

 

 

При други кучета с “къса, плоска муцунка” (брахицефални) някои зъби никога не поникват, заради неправилно разположение. В такива случаи се правят рентгенови снимки, за да се проследи тяхното развитие или да се установи дали липсват изобщо. Задържаните под венца зъби могат да образуват киста, която може да унищожи голяма част от челюстта. Всички “задържани” зъби трябва да бъдат отстранени.

 

 

 

 

 

Екстракцията много често плаши собствениците. Понякога заради анестезията, понякога заради чистата естетика. Трябва да знаете, че тя се извършва само когато е крайно наложително. Когато собственикът отказва екстракция, тябва да има предвид рисковете, на които подлага любимеца си. Също така храненето с “разклатени зъби” е изключително болезнено, тези животни губят тегло, стават вяли и нямат настроение да играят.

Тук е редно да напомним, че най-доброто лечение е превенцията.