Перинеалната херния е заболяване, което от нашите пациенти, засяга предимно кучетата и много по-рядко котките. Представлява отслабване, изтъняване и нарушаване на мускулната структура на тазовата диафрагма, което води до затруднения при елиминиране на изпражненията. Етиологията на заболяването все още не е напълно ясна, но се смята, че става въпрос за дегенеративни изменения в тези мускулни групи. Предразполагащи фактори за развитието му са простатомегалията (хиперпластично уголемяване на простатата), намален брой на андрогенните рецептори на определени мускули в пелвисната(тазовата) област, чести колити (хронично възпаление на дебелите черва, което води често напъни и напрежение в тази област).

Поради тези причини, този тип херния  е по–често срещан при по-възрастни мъжки кучета (7-10 години), които все още не са стерилизирани (кастрирани). Женските кучета много рядко страдат от това заболяване, тъй като имат по-здрава мускулатура в тази област. Породи кучета като боксери, бордър коли, пекинези, йоркширски териер са по-склонни да страдат от перинеални хернии.

Четири типа перинеални хернии се наблюдават при кучето като най-честата е каудалната херния локализирана между m. levator ani и m. coccygeus  и външния анален сфинктер. Получава се рекатална девиация – едностранно или двустранно, което води до видимо уголемяване в областта. Истински рекатални дивертикули рядко се получават. Тези разширения обикновено съдържат серозна течност, фекална маса от ректума, простата, пикочен мехур и/или тънките черва.

Симптоми:

Симптомите ще варират в зависимост от съдържанието на хернията и могат да включват:

• Запек и тенезъм (напъни)
• Трудности при дефекация
• Уринарна инконтиненция (незадържане на урина)
• Болка 
• Ненормално позициониране на опашката
• Най-често се наблюдава подутина от ляво и/или дясно на ануса при напън за дефекация, а при по напреднал процес и в спокийно състояние)

Наличието на органи, намиращи се в херния, може да бъде фатално. Всяка херния изсква незабавно реагиране и консултация с вашия ветеринарен лекар!

Диагноза:

Диагнозата се поставя чрез мануелен преглед и се потвърждава с ултразвуково и/или рентгеново изследване.

Лечение:

Хирургично е лечението на перинеалната херния. 

Лечението на перинеалната херния при кучета е сложно и изисква хирургична интервенция, която за жалост не е напълно застрахована от рецидив. Извършва се възстановяване на тазовата диафрагма и рекострукцията й. При усложнени случаи, особено когато има изпадане на пикочен мехур, се предприемат предварително и други спешни манипулации преди същинската операция като катетаризация, цистоцинтеза. Познати са няколко хирургични техники. Изборът зависи от вида и размера на животното, сложността на съответната херния и опитността на хирурга. 

Необходимо е тази операция да се комбинира с кастрация.

 

 

Усложнения и прогнози

Най-честото усложнение е отваряне на оперативната рана и инфекция, 6-26% това се случва заради локализацията, предразполагаща към замърсяване с фекална маса.

Друго вероятно усложнение е фекална инконтиненция (незадържане на фекалиите от аналния сфинктер) поради увреждане на нервите в областта от отока след хирургията. При едностранна увреда след време често функцията се въстановява, но при двустранно увреждане не се наблюдава въстанановяване.

Ректален пролапс също може да се наблюдава, но в рамките на 24-48ч след операцията и изисква да се намали до минимум тенезма, както и да се остави колкото е необходимо шева на ануса.

Сциална парализа се получава при засягане на сакротубералния лигамент от хирургични шев. Свързана е с липса на движение в задните крайници и силна болка. В тези случай е необходима ревизия.

Кожно-ректална фистула-много рядко усложнение, при което се наблюдава изтичане на фекалана маса през кожния отвор. Отново се коригира хирургично с пластики.

Следоперативен период:

По време на следоперативния период стопанинът трябва да се увери, че кучето е в състояние да уринира и да дефекира нормално. Ако забележите, че вашето куче се затруднява с някой от тези физиологични функции, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар.

Аналгетици и антибиотици трябва да се прилага, в допълнение към ежедневното почистване на хирургичната рана. Храната също играе невероятно важна роля при възстановяването. Диета с храна богата на фибри в продължение на поне месец след манипулацията е може би най-важния фактор през оздравителния процес.

Тук, както и при всички хирургични интервенции е важно да предпазите кучето си от облизване на зоната ,поставяйки Яка на Елизабет за толкова време, колкото е необходимо (най често 7-10 дни са достатъчен период) Уверете се, че интензивността на упражненията на вашето куче се контролира, тъй като почивката е от ключово значение за пълно възстановяване.

 Важно е да знаете, че рецидива на този вид херния е, за съжаление, доста често срещан.