Хипертрофична кардиомиопатия

, ,

Хипертрофичната кадрдиомиопатия (HCM) е сърдечно заболяване, при което мускулатурата на сърцето става по-плътна, намалявайки способността му да изпомпва кръв в тялото. Състоянието се наблюдава главно при домашни котки, много рядко при дребни породи кучета. В повечето случаи това състояние се онаследява, но може да бъде причиено и от стеноза (стесняване) на аортата, хормонална стимулация (хипертироидизъм, акромегалия), инфилтрация на миокарда (лимфома) и др. Най-често се наблюдава при котки от породите: Персийска, Сфинкс, Норвежка горска, Бенгалска, Турски ван, Американска и Британска късокосместа, Мейн куун и Регдол.

Tова е най-често срещаното сърдечно заболяване при котката (85% от случаите). От HCM страдат 1 от 10 британски котки, като се проявява по-често при мъжките екземпляри. Самата хипертрофия засяга лявата камера на сърцето, която извършва функцията на помпа. Стените ѝ стават дебели, намалявайки нейния обем. По-малкия обем на изпомпаната кръв, води пък към увеличаване на сърдечният ритъм (тахикардия), това е рефлекс на тялото, за да може да се задържи нормално кръвно налягане. Този ефект обаче е краткотраен. Увеличената сърдечна дейсност води и до увеличена консумация на кислород, до такава степен, че запасът му не стига. Когато до сърдечния мускул не достига достатъчно кислород, неговите клетки умират и функцията му се нарушава. Друго последствие е и застой на кръвта в лявото предсърдие (намиращо се точно над камерата). Всичко изброено до тук допринася за проявата на клиничните признаци.

Много от котките с хипертрофична кардиомиопатия нямат клинична изява и изглеждат здрави. При животните с вече развита сърдечна недостатъчност симптомите могат да бъдат: затруднено и учестено дишане и такова с отворена уста, летаргия. Друг потенциален риск е тромбоемболията. Той представлява образуването на кръвен съсирек в лявото предсърдие, който може да си проправи път към периферното кръвообращение. Тромба може да запуши съд и по този начин да спре неговото кръвоснабдяване. При котки с HCM най-често се наблюдава тромбоемболия на дисталната аорта. Клиничните признаци са парализа или силна болка на задните крайници. Тромбоемболията е лош прогностичен признак.

Диагнозата се поставя чрез извършването на ехокардиография. С нея може да се установи удебеляването на стените на лявата камера и намаляването на нейния обем. Оценка на дилатацията (разширяване) на лявото предсърдия, както и наличието на тромб също могат да бъдат извършени чрез този метод. Тъй като хипертироидизма и хипертензията могат също да доведат до удебеляване на стените на лявата сърдечна камера, тези заболявания трябва да бъдат изключени като причина. Рентгенова снимка на гръдния кош се прави за оценка на състоянието на белия дроб и за да се изключи плеврален излив. ЕКГ може да бъде използвано за да се проследи сърдечния ритъм и да се изключи аритмия.

 

 

 

 

Лечението е насочено към контрол на сърдечната дейност, облекчаване на белодробния отток, отстраняване на плевралната течност (ако има такава) и намаляването на шанса за тромбоемболия.

                                                         

 

Прогнозата може да варира. Котки без клинична симптоматика могат да живеят безпроблемно с години, въпреки че заболяването погресира. Лошите прогостични индикатори като застойна сърдечна недостатъчност, тромбоемболия и хипотермия (ниса телесна температура) водят до чувствително намаляване на продължителността на живота. Въпреки всичко терапията подобрява значително качеството на живот на котки с това заболяване.

Умения

Публикувано на

06.12.2021

Изпращане на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.