Многостранно ловно куче, работещо със стойка, приложимо за всякакъв вид работа на полето, в гората и водата, както и като апортиращо куче след изстрела. Германският дратхаар търси грижливо, с постоянство и в близост на ловеца. Научава се да работи по кървава диря и едър дивеч. Стойката му е спокойна и твърда. Отличен апортьор е и не се плаши от студената вода и гъстите драки. Издържа на продължителни ловни излети, защото не търси бързо и си щади силите. 

Ловно куче се нарича животно, което помага на хората при различните видове лов. То е особено полезно животно и обикновено се пуска да гони дивеча, след като той бива отстрелян от ловците. Преди едно куче да стане подходящо за лов, то трябва да бъде възпитано от стопанина си да му се подчинява. Точно това възпитание е процесът, който предшества същинското обучение.

Обучение на ловното куче

Начална фаза: периодът, в който кучето възприема най-лесно човека като негов господар е между 30 и 45 дни след раждането му. Първите няколко седмици възпитанието на животното трябва задължително да се извършва от стопанина, а не от друг човек, дори той да е член на семейството. През първите 3 месеца ловецът трябва да прекарва колкото се може повече време с кучето и да го учи на основни команди, като например да се отзовава на името си.

Основни принципи на обучението: кучето трябва да бъде принудено да изпълнява команди, които дори не са му приятни. Принудата се прилага умерено и при изпълнение на задачата следва поощрение. От начало се започва с по-прости упражнения, след които се преминава към по-сложните. Възпитанието трябва да се извършва от самия ловец. Необходима е всекидневна и целенасочена работа .

Същинско обучение: много важна част от обучението на ловното куче е тренировката за привикване към изстрел. Първоначално се започва с по-слаби изстрели, като например такива от пиратки. Изстрел с пушка трябва да се дава от друг ловец на разстояние от около стотина метра. Ако кучето реагира страхливо на изстрела, това упражнение не трябва да се повтаря скоро. Носенето на дивеч обикновено е вродено при много ловни породи. В първите 4-5 месеца кучето трябва да свикне да донася дивеча на стопанина си. Командата е съчетание на „Търси” и след намиране – „Донеси” и „Остави“. В началото упражнението се тренира с меко дървено или гумено чучело. Предметът, служещ за играчка се подхвърля на няколко метра в страни. Ако кучето не е видяло посоката, се насочва и по миризмата намира чучелото. Оставя се няколко секунди да се порадва на находката си, след което чучелото се издърпва. Продължителността на тренировката първоначално е 10-15 минути с две различни упражнения, а в последствие общо до 1 час. Обучението продължава с откриване на убития или ранен дивеч и донасянето му на ловеца, като се използват заучени вече команди. Ловецът трябва да е спокоен, търпелив и да държи непрекъснато под контрол кучето си в периода на обучение.

Породата дратхаар е предразположена към някои заболявания.

Тазобедрена дисплазия – Генетично заболяване на тазобедрените стави , изразяващо се в структорни изменения в ставния хрущял. Заболяването е свързано със силно изразена болка и трудна подвижност в задницата на кучето.

Болест на von Willebrand – фон Вилебранд–  Генетично заболяване засягащо факторите на кръвосъсирване. Изразява се с намалена активност на тромбоцитите. Характеризира се с обилно кървене при нараняване, което много трудно може да се овладее или при по- тежки случаи спонтанно кървене от телесните отвори, най – често от носна и устна кухина.

Породата е силно предразположена към затлъстяване – което се контролира а адекватна диета и физическо натоварване.

Поради енергичния характер на породата често се наблюдават хронични опорнодвигателни заболявания, свъзани с претоварвания и травми, като : артрит, тендовагинит, миозит.

Породата е предразположена към дилатативна кардиомиопатия,  което е сърдечно заболяване, свързано с разширяване на сърдечните кухини и намалена сърдечна ефективност, която при ненавременни мерки и правилна терапия може да доведе до смърт.