Дилатативна кардиомиопатия

Дилатативната кардиомиопатия при кучета (DCM) е основно заболяване на сърдечния мускул, което води до намалена способност на сърцето да генерира натиск за изпомпване на кръв през кръвоносната система.

Заболяването има хроничен характер Основката причина за DCM при кучета се явява генетичната предразположеност, въпреки че се отдава значение и на други фактори инфекциозни и хранителни . DCM при кучета се среща с по-висока честота при специфични породи. Предразположени към DCM са едрите и гиганстски породи: Немски дог, Санбернар, Ирландски вълкодав, Нюфаундленд, Боксер, Далматинец, Кокер шпаньол и други. Заболяването е добре описано и при Доберман пинчер.

По свое му DCM представлява разширяване и уголемяване на сърцето (дилатация на камерите с изтъняване на стените на предсърдията). Способността на сърцето да служи като помпа постепенно намалява и клиничните признаци се появяват в резултат на намалена доставка на оксигенирана (обогатена с кислород) кръв към тялото – летаргия, слабост, загуба на тегло, колапс, кашлица, повишена честота на дишане и/или усилие, подуване на корема. Сърдечната дилатация и намаленото снабдяване с кислород могат да предразположат към развитие на сърдечни аритмии, възникващи както в предсърдията, така и в камерите.

Диагнозата дилатативна кардиомиопатия се поставя с помощта на редица изследвания, които се правят поетапно и с цел да ни предоставят максимално информация затова как работи и колко функционално е сърцето. Електрокардиографията може да се използва за характеризиране на сърдечния ритъм и за изключване на аритмии, в някои случаи може да се препоръча 24-часова електрокардиограма (Холтер монитор) за по-точно характеризиране на сърдечния ритъм.

Рентгенографията на гръдния кош дава оценка за това дали има наличие на кардиомегалия,натрупване на течност в белият дроб (белодробен оток) или около него (плеврален излив).Като правило се препоръчват поне две проекции, за да може максимално да боравим с данни от изследването. Ехокардиографията представлява златен стандарт за доказване или съответно за отхвърляне на заболяване на сърцето. Чрез него може “in vivo” да се види дилатацията на едната или двете камери и да се отчетат показатели на намалена помпена функция, характерни за заболяването.Като правило поставяне на диагнозата е хубаво да се прави след отчитането на резултатите от 3-те изследвания.

Лечението, което като по-правилно е да се каже поддържането на сърцето е насочено към подобряване на систолната (помпена) функция на сърцето, разширяване на периферните кръвоносни съдове за намаляване на натоварването на камерите и контролиране на сърдечната честота и сърдечните аритмии, ако има такива. Тези цели на лечението се постигат чрез прилагането на сърдечни лекарства, които се приемат до живот, като задължително се правят контроли през около 6 месеца, за определяне степента на увреденост на сърцето и евентуална корекция на дозировките на медикаментите. Като прогноза лекарствената терапия може да осигури значително подобрение на продължителността на живота и качеството на живот при засегнатите кучета.

 

 

Умения

Публикувано на

21.04.2022

Изпращане на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.