Бернското планинско куче

,

Бернският зененхунд (на немски: Berner Sennenhund), в превод бернско планинско куче, е порода кучета, произхождаща от Швейцария. Историята ѝ датира от над 2000 години. Селектирана е в района на днешния град Берн, откъдето идва и нейното име. Днес като туристическа атракция в някои швейцарски градове представители на породата теглят леки каручки, изпъстрени с цветя.

Породата, е била създадена, за да помогна на земеделските производители, като тегли каруци, придружава добитък и пази къщата. Към днешна дата Бернското куче е предимно семеен любимец, предпочитан заради спокойния си и търпелив темперамент.

Съществуват четири разновидности на породата. Това са стандартният Бернски Зененхунд, който е единственият с дълга козина. Апенцелер Зененхунд е със завита нагоре опашка. Ентлебух Зененхунд е най-дребният от всички – той достига до 50 сантиметра височина. Гигантският Зененхунд достига до 75 сантиметра височина.

През 1949г е е направен експеримент, включващ кръстосване на Бернски заненхунд с Нюфаундленд, а през 1990г е добавена кръв на Лабрадор ретривър.

Бернският зененхунд е дългокосместо, трицветно, силно и подвижно работно куче, с големина над средната, със силни крайници; хармонично и добре балансирано тяло. Като поведение е: уравновесено, самоуверено, внимателно, бдително, безстрашно в ситуации от ежедневието; добронамерено и привързано към стопаните си, спокойно и уверено с непознати; възприемчиво куче с умерен темперамент.

Бернското планинско куче има двойна козина, с по-дълга външна козина и вълнен подкосъм. Това означава, че най-вероятно ще намирате паднала козина по пода целогодишно, особено, когато кучето сменя своята. Не понася добре топлите температури. Средна продължителност на живота e от 7-9 години.

Много заболявания и здравословни състояния са генетични, което означава, че са свързани с породата на вашия домашен любимец. Това не означава, че вашето куче ще има тези проблеми, а че е по-застрашено от другите кучета.

Ще наблегнем на най-често срещаните проблеми при представители на тази порода.

Превъртане на стомаха или така нареченият “волвулус”

Стомашната дилатация и волвулус, известни също като GDV(Gastric Dilatationa and Volvulus Syndrome) или подуване, обикновено се срещат при кучета с дълбок и тесен гръден кош. Това означава, че вашият Бернер е по-застрашен от другите породи. Това е смъртоносно състояние при което стомахът на кучето се подува, изпълва с газове/течности, разширява се драстично и се усуква необратимо. Необходима е незабавна оперативна намеса, за да бъде спасен животът на кучето.
По статистика при навременна лекарска намеса (2 до 6 часа) се възстановяват напълно над  80% от животните, но при намеса след 12 –тия час, едва около 10 % успяват да преборят настъпилите тежки циркулаторни изменения. Основните симптоми са силно  подуване на стомаха, манифестиране на силна болка от страна на кучето (скимтене, неспокойство, апатия), саливация (лигавене), повръщане (само на слюнки), учестено тежко дишане и др.

Превъртането е проблем, които може да се профилактират хирургично чрез оперативна намеса наречена гастропексия (предствлява пришиване на стомаха към коремната стена). Така той е фиксиран и няма възможност да се превърти. Това обаче се препоръчва ако на животното се налага друга коремна операция (кастрация, Цезарово сечение и други)

Има няколко препоръки, които е добре да се спазват за да се намали риска от превъртане на стомаха:

  1. Храненето на зрелите кучета да се извършва двукратно (сутрин и вечер) през цялата продължителност на живот 
  2. Да не се излиза на разходка след хранене- поне 2-3 часа.
  3. След разходка кучето се храни поне след 1 час, да не пие вода веднага след разходка и водата да се дава на малки порции- кучето може да се приучи към всичко това.
  4. При хранене с гранулирана храна, тя да бъде от висок клас (силно въглехидратните гранулирани храни от нисък ценови клас се „раздуват” в пъти повече от качествените, създават голям обем и са предпоставка за GDV) .

Зъбните заболявания са най-често срещаният хроничен проблем при домашни любимци, засягащ 80% от всички кучета над две години. И за съжаление, бернско планинско куче е доста предразположено към натрупване на зъбен камък и възпаление на устната кухина.

Затлъстяването може да бъде значителен  проблем при бернските планински кучета. Това е сериозно заболяване, което може да причини или влоши ставни проблеми, метаболитни и храносмилателни нарушения  както и сърдечни заболявания

Тазобедрена и лакътна дисплазия – може да прочете повече за нея  в нашия блог 

Нарушения на кървенето


Има няколко вида наследствени нарушения на кървенето, които се срещат при кучета. Тежестта им варира от много леки до много тежки. Много пъти домашният любимец изглежда нормално, докато не настъпи сериозно нараняване или не се извърши операция, след което може да се получи тежко кървене. Болестта на фон Вилебранд е нарушение на кръвосъсирването, често срещано при бернските планински кучета. Може да се проведе диагностично изследване за времето на съсирване на кръвта или специфичен кръвен тест за болестта на фон Вилебранд или други подобни нарушения, за да  се провери за наличието на нарушение на съсирването, преди да  се извършва операция.

Артрит

С напредване на възрастта много кучета имат артрит, а по-големите кучета са  още по-склонни да развият артрозни изменения. Бернските планински кучета са особено предразположени към развитие на артрит, за който трябва да се взимат възможно най-рано мерки. Доброто хранене, включването на хранителни добавки също са много важни за намаляване на проблемите с костите и ставите. Контрола на теглото е от водещо значение.

Хипоадренокортицизъм (болест на Адисън)

Болестта на Адисон е нарушение на ендокринната система, което се появява, когато надбъбречните жлези не успяват да произвеждат достатъчно хормони, за да поддържат нормалното функциониране на тялото. Ако не се лекува, хипоадренокортицизмът може да бъде фатален, а симптомите често имитират много други заболявания .Въпреки че всяко куче може да получи това заболяване, бернските овчарки са доста предразположени към него  

Дегенеративната миелопатия е заболяване, което засяга кучета от около 5 годишна възраст. Харектеризира се с бавна и прогресираща слабост и загуба на кординация на задните крайници. 

Заболяването е коварно и промените се развиват бавно. Първите признаци са слабост и загуба на кординация на тазовите крайници, които стават все по-очевидни при движение по равна повърхност. Първоначално животните не показват признаци на болка и уринират и дефекират нормално. Признаците постепенно се задълбочават, докато кучето престане напълно да ходи, което се случва от няколко месеца до 1 година след установяване на първите признаци. За съжаление липсва ефективно лечение за тази миелопатия и, когато парализата причини загуба на контрол при уриниране и дефекация, единственият избор е евтаназията. Благодарение на бързото развитие на лабораторната диагностика има начин за тестване за заболяването

Хемолитична анемия и тромбоцитопения

Бернските кучета са особено предразположени към някои относително редки заболявания на кръвта. Те се появяват, когато имунната система се обърка и започне да атакува собствените червени кръвни клетки или тромбоцити на домашния любимец. Ако имунната система унищожи червените кръвни клетки, вашето куче бързо става анемично, слабо и летаргично. 

Неопластични заболявания- за съжаление порадата е предразположена към голям брой от неопластичните заболавания. 

Изпращане на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.