Кучешката кашлица или както ѝ казваме научно – инфекциозният трахеобронхит, е заболяване, с което се сблъскваме особено интензивно два пъти в годината – на есен (ей сега в момента!) и през пролетта.

Ако кучето ви издава хриптящи звуци, ако намирате (или виждате как изкашля) белезникави секрети по пода, ако ви звучи все едно непрекъснато се дави с нещо, то е много вероятно да се срещате с кучешката кашлица!

Това само по себе си е сборно название за група причинители, които предизвикват една и съща симптоматика.
Кучетата се зарязват, като инхалират бактерия (b. bronchiseptica най- често, всъщност толкова често, че заболяването понякога се нарича Бордетела). Установено е, обаче, че тази гадинка никога не е сама- винаги е в комплекс с различни вируси, като най- често, това са Аденовируси.

Обикновено по стената на дихателните пътища има слой лигавица, която „улавя“ и с помощта на имунната система, неутрализира всякакви вредители – затова и ние, и те, не сме постоянно болни от стотиците причинители около нас. Но, понякога, има спад в локалния имунитет на ниво дихателна система. Често тези спадове са свързани с резките температурни промени два пъти годишно, затова и тогава са пиковете на заразени животни.

Съществува мит, според който вирусите изчезват и се появяват в определени периоди от годината, но това не е така. Единственото, което се променя, е чувствителността ни към тях.

Някои фактори, които могат да увеличат риска от зараза с кучешка кашлица са:

• Престой в задушни помещения с много животни (от тук именно идва наименованието на заболяването, тъй като kennel значи развъдник. Инфекциозният характер на заболяването води до лесното „пламване“ на развъдника в такива ситуации.)
• Ниски температури.
• Престой в прашни помещения или в такива, задимени силно от цигарен дим.
• Стрес (било то свързан с път, първи ден на уроци, смяна на апартамент и т.н.)

Много важно е, ако смятате, че кучето ви е болно от кучешка кашлица, да запишете час за преглед, а през това време да не го социализирате с други животинки.
Отговорността на стопаните е в основата на контрола над разпространението на заболяването.
Също така, „хваната“ навреме, кучешката кашлица се лекува сравнително леко, а възстановителният период е около седмица.
Нелекувана, обаче, тя може да се развие в две посоки: по- рядко се среща самоизлекуване при наистина леките форми, а по- често – развитие на пневмония. Тук вече има нужда от рентгенови снимки, много дълги антибиотични курсове, имуностимулатори, инхалации, курс на лечение над 2 седмици (понякога над месец), а в по- редките случаи краят може да е фатален.

Добрата новина е, че има ваксини!
Още по- добрата новина е, че тъй като науката никога не спи, тези ваксини вече са разработени във форма, която се прилага през устата, което пък спестява един тон излишен стрес но кучето, че и на неговите стопани.
Имунитетът трае една година.

Както винаги – на линия сме за вашите въпроси!

Източници на снимките:

https://wagwalking.com/condition/flu

http://www.vetstreet.com/dogs/how-to-give-your-dog-medication