Куче с кокал – звучи толкова нормално и естествено. Та дори по анимационните филми и в комиксите повечето кучета имат любим кокал! Но в реалния живот, повечето кокали представляват риск за здравето на вашият домашен любимец.

Не всички кости са лоши, някои могат наистина да помогнат с почистването на зъбите и да са приятна играчка за дъвчене! Но това не означава, че можем да дадем първият кокал, който ни попадне.

Често, стопаните правят грешката да разчитат на това, че костите са готвени, което не е правилно!
Готвените кости се чупят на остри парчета, поради промените, които настъпват в структурата им при термичната обработка.
Част от нещата, които могат да последват от даването на готвени кости са: рани по езика и небцето, да се забият под венеца, да разкъсат чревната стена, с което да предизвикат перитонит, да предизвикат ректално кървене и още куп неприятности.

Суровите кости, на теория, са по- добър вариант. Отново, някои категорично не трябва да се дават – пилешки кости под каквато и да е форма, свински кости, които лесно се напукват и надробяват, ребрени кости на каквото и да е животно (формата им е предпоставка за засядане в някой от отделите на храносмилателната система), всеки кокал, който е по- малък от устата на кучето или котката и има риск, да бъде погълнат цял.
Суровите кости лесно засядат в различни отдели на храносмилателния тракт, блокирайки както възможността за хранене, така и тази, за ходене до тоалетна. А след като престоят там, те могат да станат по- трошливи и към вече неприятната ситуация, да се добави и тази от горния абзац.

Към що – годе безопасните кости спадат говеждите и бизонските.
За да са безопасни, обаче, те трябва да са взети от място, което може да гарантира за липсата на риск от инфекции- все пак ще ги давате сурови. Много важно е да ги държите във фризера!  От време на време давайте по някой за награда, но винаги дръжте животното си под око!
Не оставяйте костите да престоят дълго в околната среда. След няколко часа игра ги взимайте и ги изхвърляйте.

Размерът на кокала трябва да е най- малко, колкото е размерът на главата на вашият любимец.
Защо толкова голям? Защото така, той ще може да дъвче наградата си, без да отчупи и погълне някое парче.

Идва време да обърнем внимание и на въпросът – стават ли костите за ядене?
Е, ако вече не сте се досетили, отговорът е категорично – не. Но защо? Да кажем, че има начин да осигурим на животното си безопасен достъп до кости, защо да не го храним с тях?

Да помислим – има ли всъщност нещо полезно в костите?
Когато животното се храни със суров кокал, основните полезни вещества, които получава, са от парчетата месо, хрущяли и мазнини останали по него, а не от самата костна тъкан. Единственото, което костите доставят са калции и фосфор.
Ако четирикракият член на семейството има нужда от тези добавки, трябва да направите следното: намерете надежден месарски магазин или ферма, които да гарантират за качеството на продуктите си, стрийте костите на фин прах, премерете домашния любимец, вземете везна и калкулирайте колко костен прах му трябва спрямо килограмите…. Или просто вземете готов калций и фосфор под формата на прах, таблетка, наградка и какво ли още не, тъй като пазарът изобилства от евтини и лесно достъпни добавки.

Как сега се сетихме да четем конско за кости и хранене?

Тази статия е продиктувана от историята на котаракът Ари.

Ари има живот, на който много котки и котараци могат да завидят – освен на всичките възглавнички, играчки, страхотни храни и лакомства се радва на ежедневни количества любов в неизмерими дози.
Стопаните на Ари, обаче, не подозираха за опасността от даването на кости на домашния любимец, а той, на свой ред, никак не се възпротивил на предложението да хапне няколко.
На следващия ден Ари повръща, не ходи до тоалетна, иска да се храни, но сякаш нещо му пречи. Още по- страшно става, когато се оказва, че не може да задържа и течности.
Тогава дойде при нас, а след ехограф и рентген стана ясно, че има два проблема – кости, които са запушили червата и една конкретна кост, която застрашава да пробие стената на тънкото черво.

Предвид ситуацията забавихме всички назначени за деня хирургии и взехме Ари по спешност.
Извадихме това:

Ари се възстанови напълно! Е, яде лечебна храна, пи антибиотици, но нищо страшно, защото проблемът беше решен навреме.
Определено можем да кажем, че извади късмет.
Не всички животинки, които имат такава история, имат и такъв край.

За финал, какъв е нашият съвет? Ами, чисто и просто, не си заслужава риска, времето и енергията да се опитвате да давате кости. Пазарът е презарит с всякакви играчки за дъвчене, наградки, които постепенно стават меки и безопасни за поглъщане, добавки за здрави кости и стави и общо взето всичко, което една кост може да предостави, но без после да трябва да я взимаме ние по особено неприятен начин.