Първият сблъсък с епилепсията при кучето е стресиращо и драматично преживяване за повечето стопани. Идват „по спешност“ в клиниката, търсят диагноза, потвърждение, лечение. Тук започват и разочарованията.

Доказването на епилепсията като диагноза се оказва сложна задача.
Само за около 15% от случаите се открива физическо доказателство.

Диагнозата се поставя на базата на изключването на другите заподозрени причини за „пристъпа“. Необходими са изследвания на кръвта, за да се елиминират инфекциите, хипогликемията, метаболитни заболявания и интоксикации. Електрокардиограмата и при съмнения, ехокардиографията са необходими за елиминиране на вероятността за кардиогенен произход на проблема. Едва след отпадане на „опасните“ кандидати за диагнозата, може да се насочим по-спокойно към епилепсията. Важна част от процеса е точно описание на пристъпа и поведението на кучето преди и след това, засичане на времетраенето и по възможност заснемане.

Епилепсията е нарушение в протичането на импулсите в мозъка.Има няколко форми, като най-типичната се проявява с внезапни, неконтролирани и повтарящи се атаксични движения със или без загуба на съзнание. Конкретната причина трудно може да бъде установена. Най-често се касае за нарушено съотношение в химичния баланс на вещества наречени невротрансмитери, в следствие на което се нарушава правилната функция на невроните и координацията. В повечето случаи се касае за вроден проблем.

Какво трябва да направите по време на и след пристъп?
Пазете се! Кучето ви не съзнава какво прави и може да бъдете сериозно нахапани. В същото време за него е по-добре да бъде на спокойно и тихо място докато всичко отмие.

Веднъж поставили диагнозта Епилепсия следва въпроса за лечението. Епилепсията не се лекува, но пък може да бъде контролирана. Съществен момент в избора на терапия е честотата на пристъпите. Целта на добрата медикаментозна терапия е да удължи интервалите между пристъпите поне три пъти. Ако кучето ви получава 3-4 пристъпа годишно, по–добре да се потърси друго решение, за да се избегне натоварването на организма с медикаменти.

Традиционно терапията започва с фенобарбитал, като дозата търпи промени според ефекта и измереното насищане в кръвта. Ако няма ефект, след някой месец може да бъдат добавени бромиди, или да се премине на прегабин или друг препарат. Постоянно се тестват и навлизат нови препарати.

Процеса на контрол е динамичен и стопанина трябва не само активно да участва в него, но и да има водеща роля.

Във някои случаи медикаментезнота терапия е неприемлива или неефикасна. Над 20% от животните не се полияват от стандартната начална схема. Тогава се пробват други схеми, а може да се приложи и акупунктура. Тя е и удачен избор при първи или редки пристъпи. Ефикасността и е по-ниска, около 40%, но пък може да се ползва като съпътстваща терапия, без странични ефекти. Като допълващи, може да се пробват и други методи-хомеопатични препарати, ароматерапия,промени в диетата.

Възможно ли е след прекратяване на терапията пристъпите да изчезнат?
Да, има документирани такива случаи. Въпреки това когато започвате терапия на вашия любимец е добре да се подготвите психически за отговорността от дълготрайно третиране. Приемете задачата за осигурите един качествен и щастлив живот на вашето куче и то ще ви се отблагодари с много обич.