„Докторе, земи му удари една инжекция да се не мъчи. Одърте, не вижда, зе май и да не чува, много мирише и зе да се изпуска вътре.“

„От мъничка я гледаме, виждаме, че се мъчи, но не можем да се разделим с нея -16 години сме заедно!“

Два свята. Два мирогледа. Няколко съдби и много чувства. А по средата, на границата, стоя аз – ветеринарния лекар. На тънката червена линия между морала и състраданието.

Да реша да бъде или да не бъде. Да преценя мога ли да облекча страданието, до колко ще премахна страха и болката от очите на пациента.

Или е дошъл момента да го направя окончателно, по единствения възможен начин.

Ако е така, то няма да е защото 12 годишната ви болонка се изпуска на килима и ви причинява неудобства.

Да, има катаракта и не вижда (ясно е, че няма да я оперираме), възпалени уши (напълно лечимо), устата ѝ мирише (зъбен камък и парадонтоза – лечимо), напишква се (цистит или хормонален дисбаланс – лечимо или контролируемо).

Няма, защото я виждам как бодро чатка с прорастналите си нокти (които след малко ще изрежа) по плочките.

Няма, защото с малко смислени грижи от страна на стопанина ѝ, я чакат още поне 4 години относително щастлив живот. Да, щастлив! Защото колкото и да не се грижим за здравето на любимците си, те са щастливи с обичта си към нас. Липсата на грижа не винаги е липса на обич. Често е от незнание или мизерия.

Не няма да му „ударя една инжекция“, защото не желая да премина тънката червена линия на морала.
Ако искате може да се погрижа за здравето и външния вид и с малко старание ще се приберете с „различно“ животинче у дома. Ако ли не….довиждане…потърсете някой друг.

Поглеждам в другите очи – мътни от болка или индиферентни. Без надежда за операция на туморите с разсейки.

Да, мога да ѝ давам обезболяващи, може още малко да сте заедно с Писана. Но погледнете и през нейните очи, опитайте се да почувствате и болката ѝ, освен това, че ще ви липсва.

Прекрасни хора сте (и котка) и сте имали чудесно дълго приключение. Но идва момент за раздяла. Знам, ще плачете. Аз също. Но трябва да прекрачим тънката червена линия на състраданието.

На ветеринарните лекари това ни е позволено от Човешкия закон.
Тънка червена линия.
Да бъде или да не бъде.
Да оставим ли всичко в ръцете на Бог или да дарим състрадание.
Не е лесно, дори когато знаеш и усещаш, че си прав и правиш добро.
Но го правиш.
Защото трябва.
Защото така на света има малко по-малко страдание.