Дивото зове или как да отгледаш вълк

, ,

Има едни животни, които са по- специални.
Винаги, когато влязат в клиниката, събират всички погледи – някои са изпълнени с възхищение, други с изненада, а не липсват и такива със страх. Но, независимо каква емоция предизвикват, винаги следва въпросът- „Ама това вълк ли е?!“ А отговорът всъщност е и „да“, и „не“, и… не е толкова лесен! Става дума за едно животно на границата между дивото и дома, което носи в себе си усещането за студената планинска нощ и любовта на предан приятел- комбинация, която запленява и очарова всеки, осмелил се да се доближи до тях. Днес ще ви разкажем за тях. Подробно и изчерпателно, с всички плюсове и минуси, за които се сетим, с начинът им на гледане, с диетата им и с характерните им особености.

Заповядайте в света на Чехословашкия вълчак.

Какво значи да гледаш вълк? Отговорът ни дава д- Михайлова, основател на клиники Джулайвет, която съжителства с Рего от малко повече от 6 години.

За мен това се оказа приключение, за което на моменти мислех искрено, че не съм подготвена, но след всеки изминал ден, щастието, че се докосвам до тези невероятни животни нараства и след почти 7 години не спират да ме удивляват. Това което открих още в началото и което доста ги отличава от другите кучета е първоначалната им липса на зависимост от хората около тях и голямата им самостоятелност. Всъщност ще говоря само за Рего, защото макари и близки, всеки има своята индивидуалност.

Дойде при мен на 30 дни, но с много ясен характер, който аз още не разбирах. По всичко си личеше дивото животинче в него! Не се интересуваше особено от моите идеи за разходка, защото макар и на дни, винаги имаше свои. Не обичаше да го гушкам и да му навлизам много в личното пространство и никога не забравя и до днес, ако някъде е искал да види нещо и не съм го пуснала – намира начин и след дни, правейки се на разсеян, да постигне своето. По този въпрос той се оказа доста опърничев и доминантен и когато беше на около 8 -9 месец аз бях безсилна във възпитанието му. За щастие имахме късмет да намеря учител на когото и двамата да се доверим и да получа усещането за връзка между нас. Още си спомням първите моменти на възторг, когато го извикам и той дойде при мен! 

С годините тази връзка се развива и продължава и до днес, но той все още има своите моменти на неконтролируемост! Промени се това, че вече обича да се гали и доброволно, дори с удоволствие, дава да бъде почесан!  Социализацията се оказа важна част от неговия живот в началото. Страха от шумове сякаш беше (и остана) единствен страх за него.

Чувството му за ориентация е невероятно за моите възприятия и сетива. Още като малък на няколко пъти съм изпадала в паника, че съм го изгубила в планината, но той се явяваше от някъде- сам избрал пътя за себе си. Това винаги ме е впечатлявало, а от година на сам ме изненадва още повече, защото преди година и половина той изгуби напълно своето зрение, но това не промени начина му на живот. Всъщност разстрои само мен за няколко месеца, но като виждах как се справя се успокоих. Ориентацията му остана напълно безпогрешна- при напълно непознати терени, по време на поход в планината или при общуване с други животни той се справя без грешка! Ттича, гони пръчки и играе съвършенно без затруднение!

Изключително любопитен,емоционален и добронамерен, но в същото време напълно доминантен е и до сега. Имахме сериозен проблем с определянето на диетата, тъй като се оказа от тези представители на породата си, които са с непоносимост към зърно. Но намерихме подходящия баланс – той се храни с 1 вид гранула и свинско месо. Рядко добавям риба и яйца – определено липсата на разнообразно хранене не е проблем за тях, стига да е подходящо и добре балансирано. В моментите на смяна на козина понякога добавям витамини.

Мога да пиша  много за него и за това, което ми дава ежедневно, както и че от всички животни които съм гледала, а уверявам ви те се много, той е най-голямото ми предизвикателство!
Може би, обобщено с няколко думи, това на което е добре да се обърне внимание при споделянето на живота с представител на тази порода е социализацията, правилната диета, определянето на ясни и стабилни правила, както и определянето на водач в глутницата, към която принадлежи, пространство, природа, приятели и любов!

Характерни за ЧСВ са техният интелект, смелост и преданност. Отдадени са изцяло на своята „глутница“ и ще пазят семейството безрезервно, а най- силно се привързват към своя гледач, който възприемат за водач. Важно да се отбележи е, че ако „водачът на глутницата“ не е достатъчно стабилен, те ще се опитват да поемат тази роля.
Но на породата не липсват и недостатъци. С нарастването на тяхната популярност нараства и броят хора, които осъзнават, че вълчаците имат свободолюбив дух и опърничав характер, които изискват много търпение и работа при възпитанието. Също така, това не са животни, които като цяло се чувстват добре в апартамент, ако не получават доста по- дълги и натоварващи разходки от другите големи породи кучета (около 4 часа на ден). Факт е, че генетичната кобмбинация в основата на породата, прави обучението им предизвикателство и не позволява да се даде ясна прогноза за поведението им. Някои са спокойни и тихи, а други – диви и непокорни.
Ето на какво се дължи това.

ИСТОРИЯ
Чехословашкият вълчак (ЧСВ) е сравнително нова порода куче, създадена и отглеждана първоначално за военни цели. През 1955г. в Чехословакия е бил извършен биологичен експеримент за получаване на кучило между Немско овчарско куче (НОК) и Карпатски вълк. Първата цел на експеримента била да се определят качествата на хибридите, отглеждани в плен и могат ли въобще да бъдат създадени такива. При първия опит, проведен от инженер Карел Хартел, вълчицата първоначално се скрива, а по-късно агресира и напада мъжкия индивид, подбран специално със спокоен характер. Учените обясняват това поведение на вълчицата с естествения подбор на мъжки екземпляр. Вследствие на това правят втори опит с по доминантен и агресивен мъжки, който реагира на атаките, в резултат на което поведението ѝ се променя и тя допуска мъжкия да я чифтоса. Така между едногодишния женски вълк на име Брита и мъжкото куче от породата НОК – Цезар се появява първото хибридно кученце. Полученото поколение заплодили с кучета от порода НОК с което нямат роднинска връзка. През 1960г. кръстосват вълка Брита с мъжката НОК Курт и така получават втора линия хибриди. През 1968г. кръстосват мъжки вълк – Арго с женска немска овчарка-Аста, а през 70-те години повечето от хибридите били пратени в нови развъдници за да може най – добрите екземпляри да се ползват за охрана на „ желязната завеса“.
Изводите от след експеримента били следните :
– разплод между вълк и куче е възможен
– първото поколение анатомично и физиологично е по-сходно с вълка
– хибридите от второ поколение се поддават на обучение, развиват голяма ориентация, особено през нощта
– хибридите от трето поколение се развиват много добре като пастирски кучета
– издръжливостта на поколението е много по-висока, особено при високи температури
– козината на поколението е много по-добра от тази на кучето
– създава се трайна връзка с учителя, който се е заел с обучението на кученцето

През 1982г. бил одобрен стандартът на породата „Чехословашки вълчак“, а през 1999г. новата порода е призната от Международната федерация по кинология.

ГЕНЕТИКА
Въпреки, че породата е млада и относително здрава, все пак има характерни породни заболявания. Ще ви запознаем с едни от най-важните от тях.

  • Тазобедрената дисплазия представлява ненормално развитие на тазобедрената става при едрите и гигански породи кучета. Клиничните признаци са променливи: куцане, което може да бъде леко, умерено или тежко (iнтересно е, че не винаги клиничните признаци съвпадат с това, което се открива на рентген). Дисплазията е едно от най-важните заболявания, с които стопаните на едри породи трябва да бъдат запознати. Българската Асоциация по Ветеринарна Ортопедия и Травматология препоръчва кучетата от средни и едри породи да бъдат подложени на ранен профилактичен скрийнинг на лакътни и тазобедени стави при навършване на 4 месечна възраст, а тези от гигантските породи на 4.5-5 месечна възраст. Целта на изследването е установяване на вероятността за развитие на лакътна или тазобедрена дисплазия, преди да е настъпила клинична изява. Спазването на посочените времеви прозорци е от изключително важно значение, заради кратките времеви интервали, в които е възможно да бъдат взети адекватни мерки. Изследването включва изготвяне на рентгенови снимки на тазобедрени и лакътни стави в няколко проекции, тест на Ортолани, изчисляване ъглите на редукция и сублуксация на тазобедрените стави, преценка обхвата на движение на ставите, както и измерване на различни коксометрични показатели, върху изготвените рентгенови снимки.

 

  • Дегенеративната миелопатия е заболяване, което засяга кучета от около 5 годишна възраст. Харектеризира се с бавна и прогресираща слабост и загуба на кординация на задните крайници. Получава се заради дегенерация на структурите на гръбначния стълб, които са отговорни за предаването на нервните импулси към съответните инервирани области (специфична загуба на миелин и дегенерация на аксоните в бялата зона). Описаните промени са най-тежки в тораколумбалната област. Заболяването е коварно и промените се развиват бавно. Първите признаци са слабост и загуба на кординация на тазовите крайници, които стават все по-очевидни при движение по равна повърхност. Единият тазов крайник може да е засегнат по-тежко от другия. Първоначално животните не показват признаци на болка и уринират и дефекират нормално. Признаците постепенно се задълбочават, докато кучето престане напълно да ходи, което се случва от няколко месеца до 1 година след установяване на първите признаци. За съжаление липсва ефективно лечение за тази миелопатия и, когато парализата причини загуба на контрол при уриниране и дефекация, единственият избор е евтаназията. Това състояние е една важна причина в полза на взимане на кученце само от лицензиран развъдник. Благодарение на бързото развитие на лабораторната диагностика има начин за тестване за заболяването. Изследването се провежда с помоща на верижно- полимеразна реакция (Polymerase Chain Reaction) и резултата от теста може да бъде, че животното не носи генът и може да се разпложда, че е носител и има риск за поколението или че е засегнато/болно – има голяма вероятност да развие заболяването и не трябва да се използва за развъдна дейност.

 

  • Хипофизарен нанизъм e заболяване в резултат от недостатъчно производство на растежен хормон (GH) от хипофизата. При това заболяване аденохипофизата не се развива напълно или развитието е преустановено от тумор. Това се отразява на производството на хормони и от други жлези, което води до проява на различни клинични признаци. Унаследява се еднакво при мъжки и женски кучета. Kученцата изглеждат като останалите от кучилото до около 2-месечна възраст. След това, растат по-бавно, отколкото останалите. Предпазни косми не се развиват, а козината постепенно опада от двете страни на тялото (а често и изцяло, с изключение на отделни снопчетата от косми по главата и по краката). Постоянните зъби не поникват или поникват много късно. Тестисите и пениса на мъжките кучета са хипопластични. При женските кучета, еструсите са нередовни или липсващи. Тъй като хипофизната жлеза се отразява на производството на други хормони в организма, нивата на хормоните на щитовидната жлеза и кортизола са намалени. Засегнатите имат къса продължителност на живота и прогнозата за кучета с хипофизарен нанизъм е лоша, ако не се опита лечение. Заболяването обикновено се отключва между 3 и 5 годишна възраст. Хипофизарния нанизъм се доказва чрез измерване на плазмените концентрации на растежния хормон (GH) или на серумния инсулиноподобен растежен фактор (IGF) в специализирани лаборатории. Изледвани са хематологични показатели, които показват умерена нормохромна и нормоцитна анемия, хипогликемия и хипофосфатемия. В България до момента няма съобщения за регистриран случай на хипофизарен нанизъм при Чехословашки вълчак.

 

  • Често срещан проблем за породата са и гастроинтестиналните проблеми.

ХРАНЕНЕ
Към разред Carnivora (хищници) принадлежат 7 семейства, едно от които е семейство Canidае (кучета), които са предимно месоядни животни. Тяхните кучешки зъби са предназначени за откъсване на месото, а по време на дъвченето долната челюст прави само вертикани движения при което храната се разкъсва и бързо се поглъща, т.е. не дъвчат храната си. С опитомяването на кучето то е преминало към всеядните, а с това са настъпили и промени на храносмилателния тракт. За хищниците съотношението на храносмилателната тръба към тялото е 4:1 , а на всеядните 5:1- 6:1.

Едно подробно изследване извършено от Георгиев и колектив, 2008 е довело до няколко важни извода, а именно, че анализът на храната на вълка се улеснява от факта, че видът се храни най-често с едри жертви и когато хване плячка, в изпражнението има остатъци само от нея. Много рядко, в качеството на изключение, в екскрементните проби са намирани остатъци на два или повече вида храна. Това се наблюдава, когато животните гладуват и за да оцелеят, се принуждават да задоволяват хранителните си потребности с различни видове дребна плячка. При конкретните изследвания в екскрементните проби са установени предимно остатъци на един вид жертва. От това че вълкът като прародител на ЧСВ се храни изцяло с месо следва, че това би било подходяща диета за кучетата от тази порода. От друга страна породата е получена от кръстосване с домашното куче, което е свързано с известни специфики в хранителните му потребности. Това позволява храненето на кучетата от тази порада и с готова гранулирана храна, но тя трябва да бъде внимателно подбрана. Препоръчителен вариант от много развъдчици е комбинираното хранене от месна диета и готова гранулирана храна .

Факт е, че рязката смяна на диета води до храносмилателни разстройства и за това се препоръчва постепенната промяна в диета. При кучета от едно кучило са наблюдавани екземпляри хранени изцяло с месна диета, които са с отлично здравословно състояние и такива, които са имали подобни резултати консумирали само готова гранулирана диета. Различия има и при избора на гранулирана храна. Положително се е отразило при част от пациентите само безглутеновото хранене, а при други кучета консумацията на висок клас балансирана храна за едри породи. Най-добрият вариант при избора на храна и начина на хранене е индивидуалният подход.

Нашият личен опит от дългогодишната работа с представители на тази порада при избора на гранули е тя да е от т.нар. „Grain free” или безглутенови храни в комбинация с месно хранене.

Съветваме ви, когато избирате какво куче да си вземете, първо да се запознаете с особеностите на породата, генетичната предразположеност към заболявания, развъдниците и да се консултирате с ветеринарен лекар, с когото да обсъдите всичките възникнали въпроси.
Тази статия е написана с любезното съдействие на развъдник Black Sea Wolf Dog (https://czechoslovakian-wolfdog-kennel.com/)

Сега, за финал, много искаме да ви запознаем с част от вълчетата ни.

Благодарим ви, че сте част от глутницата!

Умения

, , , ,

Публикувано на

17.04.2020

Изпращане на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *